В Западните Родопи се е сгушила една община, която при първото посещение на нейна територия правят впечатление много неща - нейната чистота, зеленина, красота и многото чешми. В Община Доспат има много построени чешми. Водата е бистра, студена и лека. Въздухът опиянява със своята чистота. Природата е пленителна.
Доспат се слави с майсторите си на чешми. На територията на община Доспат има над 2000 чешми с от 1 до над 20 чучура. Всяка година през август се организира Събор в чест на майсторите. Обикновено това се случва в третите поред от месеца петък, събота и неделя. Традицията е започнала през 1986 година, когато под егидата Световното движение „Екофорум за мир” на ООН се организира и провежда "Първият национален събор на чешмарите-дарители в България", останал като Събор на чешмарите в наши дни.
Уникалността на чешмарството проличава, когато чуеш разказите на жители, построили чешма или майстор-чешмари, когато видиш чешмичката, построена от тях, когато усетиш радостта в очите на посетителите на чешмата.
Всяка среща, всеки един разказ на майстор-чешмар са много интересни, винаги ще научиш нещо ново. Аз помня всеки един от тях.
През 2012 година взех първото си интервю от един от най-възрастните тогава майстори-чешмари, който има зад гърба си десетки построени чешми. Юсеин Пилчев, на 87 години тогава каза (за съжаление вече не е сред живите), че най-голямата благодат на света е водата, а чешмата „най-голямото нещо за спомен”. Създателят на Мейзиновата чешма дядо Идриз Мейзинов пък още през далечната 1977 година е казал, че „Лош човек чешма не прави”.
 |
| ИДРИЗ МЕЙЗИНОВ |
Красимир Рашилов, също чешмар е на мнение, че
чешмата е път към вечността.
Нека да видим какво казват
някои от чешмарите и може би тогава, ще намерим част от отговорите на въпроса
за уникалността на чешмарството.
 |
| ЮСЕИН ПИЛЧЕВ |
2012
г.
Разкажи
ми малко за себе си.
Казвам се Юсеин Асанов Пилчев и
съм на 87 години. През живота ми съм построил много чешми. 33 години съм бил
горски. По това време винаги ме е дразнело, като се натъкна на вода, която тече
просто хей така безстопанствено. Когато решиш да направиш една чешма, трябва
най-напред да се проучи къде има място дето тече вода, и дали по всяко време
тая вода тече от същото място.
Как
го намираш мястото?
Има навсякъде такива места.
След като се установи, че водата постоянно тече, тогава вече се разкопава и се
каптира много добре, и тогава вече се прави чешма.
Трудно
ли се прави чешма?
Лесно се прави – като има
материал лесно се построява. Но само материал не е достатъчно, трябва да имаш и мерак да я построиш.
Чешмата става много лесно, но зависи водата от къде иде и как тече. Много често
е необходимо построяването на шахта, понякога не е необходима шахта. За да е
бистра водата, обикновено се прави шахта, водата
да излиза бавно и кротко.
Знаеш
ли колко сте чешмарите в общината?
Бяхме много, но много от нас
починаха. Сега се броим на пръсти.
Може
ли човек, който не е правил чешма, да се захване и да направи чешма.
Не всеки може да направи чешма,
защото много често проблем е разливането на водата. Затова често се пропуска,
че от голямо значение е основата – тя трябва да е яка, да се направи добро
каптиране, да не се допуска пропускане никъде, да се пресече пред
баража.
Тук
около Доспат колко чешми си построил?
Около 15 чешми имам тук около
Доспат, но не навсякъде човек може да отиде ей така – в смисъл на
по-труднодостъпни места са. И много други съм направил, но съм ги подарявал на
хората за спомен. Иначе всички чешми са
подарени – само тази чешма дето сме тук си остава за нас. Мои
лични чешми са към 20-22 броя, но за дарения, които хората са си искали, за
спомен на техни родители, има направени към 70-80 чешми, даже и повече.
Традиция в община Доспат е наследниците, които останат да си даряват по една
чешма за спомен на родителите, починали преди тях. Има и друго нещо броят на
чучурите в една чешма, определя броя на хората, за които е построена – например
чешма с пет чучури се счита, че са построени пет чешми на практика (за пет
човека). Лошото е, че има направени чешми, които обаче не се поддържат.
Как
започна да правиш чешмите? Кога започна?
Вече около 60-70 години се
занимавам с чешмарството.
Как
ти хрумна да правиш чешми? Да се занимаваш с чешмарство?
Като видя някъде, че има вода,
че тече вода, мен ме дразни това – трябва да се възстанови водата, за да може да пие народа от там.
Много често минавайки през
гората гледам, че от дадено място тече водичка, разкопаваш го това място и го
наблюдаваш известно време, дали водата постоянно ще тече. И след това се
реализира построяването на чешмичката. Или на място ще я направиш
или ще я докараш, например на 200 метра.
Знаеш
ли, че празникът на чешмарите се празнува по време на Събора в Доспат? И мислиш
ли, че чешмарството е занаят?
Много се радвам, че и чешмарите
си имат празник и той е по време на Културните тържества в град Доспат. Мисля,
че чешмарството си е занаят.
Колко
време е необходимо на човек за да стане чешмар?
Мисля, че не може да се каже за
колко точно време човек може да стане, чешмар, може би 2-3 години, но
най-важното е да се създаде здрава основа на водата, добре да се каптира, а в
самия каптаж се поставя филц (ситни камъчета)за да се филтрира добре водата.
Имаш
ли последователи в твоя занаят?
Внукът ми със сигурно ще
наследи моя занаят, защото той има зад гърба си вече три чешми, построени с моя
помощ разбира се. Спокоен съм, че има и желание.
Много важно е да споменем и че
мястото на построената чешма, трябва да е съобразено с достъпността на хората,
т.е. трябва да минават хора. Има много чешми по дерета, където по-рядко минават
хора, но сега по-често се посещава и използват, защото много хора отиват на
гъби в гората – пият, обядват.
Коя
вода е най-студена?
Зависи от майката къде извира,
от северните страни (склонове) водата е по-студена. Също така, когато директно
си се пуска водата от майката, тя е по-студена, а когато има разлив на водата
по тръби, естествено, че тя се затопля.
Чувал
съм, че много е студена водата, извираща от бодли – вярно ли е това?
Където има бодли мястото
обикновено е мочурливо.
Знаеш
ли колко е броят на построените чешми в общината или въобще някой знае ли тази
статистика?
Много са – невъзможно е да се
изброят, всеки си прави например чешма за майка си и баща си, решава и я
построява.
За
какво се правят обикновено чешмите?
Най-вече за спомен, помни едно
от мен – чешмата е най-голямото нещо за
спомен – водата е най-голямата благодат на света и да се напиеш с вода от
дадена чешма само това ти стига докато си жив. Да намериш влажно местенце с
водичка, да го прокопаеш, да я изведеш и да я построиш за народа да пие от нея
от това по-голяма благодат няма да знаеш. Това е най-хубавото нещо на света.
Любопитни
неща за чешмите има ли, което трябва да знаем?
Ами какво друго освен, че
чешмите са притегателен център за много хора – тук се събират на чевермета,
пикници, хората да хапнат и да пийнат – да се повеселят. Чешмите събират хората, хората се сприятеляват, тук се празнува. В
личен план мога да кажа, че както броят на чешмите, така и броят на печените на
които съм присъствал е доста голям. Тук искам да изкажа една голяма
благодарност към Кмета на Община Доспат за това, че ни разреши, да се построи
тази беседка (за сенчица на хората) до чешмата ни в местността „Коначищата”. Тук
е много хубаво и самото място, защото има къде да се паркират колите. Имаме
съвсем малко довършителни работи по чешмичката и беседката, но живи и здрави ще
ги оправим.
Имаш
ли нещо да кажеш към младите хора, във връзка с чешмите?
Прави ми впечатление, че
младите хора не пазят. Не знам защо така. Приканвам ги да бъдат по-внимателни
към създадените за хората неща, към които спадат и чешмите. Да ценят и пазят
природата и това, което им е дала природата. С болка гледам понякога как се рушат
създадени с любов и желание обекти, които са за хората – виждам поражения от
ножове, разхвърлени боклуци, макар, че има кошчета за боклук. Нужна ни е повече
култура и добро отношение. Старите хора са като че ли по-внимателни – ще видят
хартийка, ще я вдигнат, но ми се ще и младите хора да се вслушат в тия съвети.
Скоро неприятно гледах как млади хора чоплят слънчоглед на сантиметри от
кошчето за боклук, а изхвърляха боклука където им падне. Но аз вярвам и съм
оптимист, че мисленето сред младите ще се промени – трябва да се промени.
Благодаря
дядо Юсеин, още много построени чешми ти пожелавам – бъдете жив и здрав.
В това интервю се откриват отговорите на много въпроси.
Първо: заслужено е всеки, който е построил чешма да има своя празник, своето внимание и почит. През 1986 година Първият национален събор на чешмарите-дарители в България е бил с национално покритие – участвали са чешмари от цялата страна.
Всъщност зад построяването на една чешма стои цяла история. Бях изумен, когато видях папка с документи за Рашиловата чешма например. Красимир Рашилов ежегодно присъства на Събора на чешмарите и е много радостен от факта, че на територията на община Доспат се организира такъв празник, посветен на чешмите и че има построен Музей на чешмите в гр. Доспат. Той активно е участвал във всички инициативи, посветени на чешмарството и намери ли статия, посветена на този занаят, грижливо я изрязва и я поставя в папките си.
 |
| КРАСИМИР РАШИЛОВ |
Няма
до повярвате, но този майстор-чешмар има цяло досие на своята чешма, а снимка
на чешмата е поставена в рамка.
Самата
чешма се намира по пътя за гр. Г. Делчев и е в непосредствена близост до гр.
Доспат. Чешмичката му е с десет чучури и от всички тече вода. На неговата чешма
е изписано "Дар от Неджими Д. Рашилов. За поколението ми и да оставя диря
във времето". Чешмата е построена на 24 май 1978 г. Около чешмата има и
беседка с маса и пейка.
Чешмата е част от живота на Рашилов. Той знае актуалното й състояние, поддържа
я и я почиства. И това не му пречи или тежи, напротив мотивира го да върши тази
работа, независимо че е имало прояви на вандализъм по беседката, независимо, че
се е сблъсквал с проблеми по време на определяне местоположението й. От
грижливо пазеният му архив се вижда и първият проект на чешмата, датиращ от
1978 г. Не може да не направи впечатление един много важен документ за
Рашиловата чешма - протокол от направено изпитване от Регионална здравна
инспекция - Стара Загора, от който става ясно за съставът и съдържанието на
водата, от която са пили, пият и ще отпият хиляди минувачи.
От
този протокол се вижда, че водата е годна за пиене и има отлични вкусови
качества. Може би са малко чешмите, които имат такъв документ. Архивът на
Рашилов говори много. От него може да се види как по време на един Събор на
чешмарите, на който например чешмарят Митко Дерменджиев от с.Црънча получава
значка. От тази публикация се чете още, че тогава броят на чешмарите тогава е
бил 200, които са "сторили 1300 чешми". Споменава се, че "един
от доспатските чешмари, Ясен Янев е сторил сам 30 чешми". В наши дни се
счита, че броят на построените чешми на територията на Община Доспат надхвърля
2000, а в момента в Община Доспат се води Регистър на чешмарите и броят им към
момента е около 80, сред тях има и жени. В една от статиите е записано,
че по времето на Съборите на чешмарите са се провеждали разговори сред
чешмарите на определени теми, като една от темите е била да се определи място,
където да се построи най-красивата чешма на Балканският полуостров. И това
предложение било отпразнувано. За всяка построена чешма са се издавали свидетелства за дарение.
От
статията "Песенни чучури" с автор Владимир Арденски може да се
разбере колко пищен и колко масов е бил съборът тогава. Една традиция за щастие
съхранена от 1986 г. до днес - съборът в Доспат е един от най-многохилядните в
страната.
Тогава мащабното събитие се е организирало и провело под егидата на Световното
движение „Екофорум за мир” и оттогава до днес тържествата се провеждат под
знака на Събора на чешмарите.
Делото
на майсторите чешмари се увековечава с построеният открит Парк-музей на
родопската чешма, който е достъпен за всеки турист. Намира се в непосредствена
близост до Спортната зала в града.
Много е изписано за чешмарството от много местни, регионални и национални
медии. Не може да се опише какво точно провокира един човек да направи
чешмичка? Защо толкова доброволен труд влага от построяването й та докато е
жив? А после инициативата поемат членове от неговото поколение.
Фрагмент от статия на Никола Гигов, посветена на
чешмарството, може би дава част от отговора на този въпрос: "Чешма
се прави на един солук (дъх)! Тя е вдъхновение ... Защото няма чешма с катинар.
В къщата влизаш навътре, а чешмата излиза навън - тя е за всички. И колкото повече
люде я напиват, толкова тя е по-сладка и дълговечна".
Независимо
от факта, че построяването на една чешма, с прилежаща към нея беседка е скъпоструващо
удоволствие, оказа се, че това не е основен мотив за построяването на чешма в памет на свои близки. Защото ежегодно ще забележим,
че броят на новопостроените чешми расте. Чешмата се строи за хаир и средства за
построяването й не се пестят.
Тази красива чешма е построена от Фети Дертли, намира се на пътя с.Барутин-с.Чавдар в местността
"Луката".
До нея се достига с кола, може и пеша. Фети почти ежедневно я посещава и подобрява, а данни за средствата, които е вложил няма. Той казва, че ако правиш това, по-добре да не се захващаш. Неговата чешма е сред най-посещаваните.
Чешмата е съвсем нова. Към нея има закрита беседка, възможност за барбекю и
оборудвана с всичко необходимо за организиране събития за почивка и
развлечения. В непосредствена близост до чешмата е река Чавдар.
Прави впечатление една от указателните табели, на която се вижда текста: "Оставете
проблемите си някъде тук, няма кой да ви ги вземе". От снимките ще видите,
че този родопчанин (както всъщност всички чешмари) не щади сили и енергия за да
остави нещо смислено и полезно след себе си.
Чешмарството е уникално за пределите на Родопа планина и за страната.
Чешмарството
е елемент от гостоприемството на родопчани. На чешмичка, на беседката са се
извъртяли много чевермета, изпразнумали са се много поводи, събирали са се
много роднини от различни краища на света, дошли в удобно време да видят своите
близки. Изпяли са се много родопски песни …
Чешмарството
и фолклорът вървят ръка за ръка - Фестивалът на народното творчество през
годините се наложи като сериозно регионално фолклорно събитие, част от Събора
на чешмарите. Тук в събота и неделя се изявяват стотици фолклорни състави от
региона и от страната. В този смисъл Фестивалът на народното творчество по
времето на Съборът на чешмарите се превърна в събитие с национално покритие.
Чешмарите
по традиция се срещат в съботния ден. На срещата се дава възможност всеки да
разкаже историята на своята чешма. Представят се и новопостроени чешми.
Под
шапката на Събора на чешмарите по традиция се организират и провеждат турнирите
по народна борба. В неделя стотици борци се изявяват на поляната в местността
„Събора”.
Много
туристи споделят като свои първи впечатления от престоя си в Община Доспат, че
водата, чистата и красива природа покоряват сърцата им. Язовир „Доспат”
предлага чудесни условия за риболов и къмпингуване.
Язовир
„Доспат”, многобройните панорамни гледки, красивите екопътеки, многото чешми,
къщи за гости и хотели, разнообразните природни забележителности превръщат
Община Доспат предпочитана туристическа дестинация. Но красивите чешми заемат
специално място.
Пример
за това е Мейзиновата чешма в началото на град Доспат при влизане от към Батак.
Със средства на Общината преди началото на туристическия сезон тази чешма и
мястото за отдих около нея бяха изцяло обновени. Защото тук се спират много
туристи за да спрат да поотпочинат, да се порадват на гледката към язовира, да
подишат чист въздух и да се напият със студената, чиста и вкусна планинска
вода.
Чешмите,
построени в Родопа планина показват колко добри и гостоприемни хора живеят тук.
Защото почитат паметта на своите близки по един достоен начин, заслужаващ да
има своя ден, своя празник – Съборът на чешмарите. Това е една вековна
традиция, която ще продължи и занапред.
Инж.
Веселин Калфов, секретар на Община Доспат
Публикуване на коментар