"А сърцето иска в Родината да спре" ... фрагмент от стихотворението "Носталгия"

 

НОСТАЛГИЯ

Снощи сън сънувах,

Цяла нощ пътувах,

Как се връщам в бащината къща,

И всички близки да прегръщам.

Носталгията е голяма сила,

Щом те кара дъхът ти да спира,

За това ни връща тя,

В родната страна.

Като дърво без корени се чувствам,

Сред тези чужденци,

Поговорката наша казва,

Камъкът на мястото тежи.

Синът си майко не дочака,

И легна в черната земя,

Само дъждът и вятъра за теб заплака,

И останал аз с горчивата съдба.

В чужбина уж сме по-добре,

А сърцето иска в Родината да спре,

Най-свидно на таз земя,

Е родната страна!

30.11.2016 г.

с.Барутин, Даниел Ст. Калфов